Акара се движи с бърз, младежки ритъм. От малък провинциален град, известен главно с производство на вълна, днес се е превърнал в международен бизнес хъб. Градът носи клеймото на повечето големи столици – претоварени булеварди и сив безкрай от безличнинебостъргачи. Посрещането, обаче в 6-милионния град е топло и интригуващо. С музика. Тръгваме по маршрута на столичния културния фестивал.
Концертът на световноизвестната поп и джаз изпълнителка Конча Буйка в новопостроениясвръхмодерен културен център Ada Ankara е изненада за нас. Мястото е наричано музикалното сърце на Анкара и е дом на президентския симфоничен оркестър и един от най-старите в света. Концертната зала в анадолският град е препълнена. Всички пеят, танцуват и снимат. Ачовек има истинско усещане, че е гражданин на света – на един пъстър, широк и отворен за всички свят.
Само на метри от тази сграда ни очаква втора изненада. Стара железопътна фабрика е домакин на изложбата на един от най-емблематичните гласове в световната фотография – Стийв Маккъри. Повече от 30 години той изследва света със своя фотоапарат. Окото му е впечатлено и от картините на анадолската култура.Той е снимал и тук в Турция, но Една от най-интересните за посетителите творби е снимката на “Афганистанското момиче” . Силата на неговите снимки е в “говорещите очи” на персонажите му.
Скритите детайли от един град разказват много повече за него от красивите панорамни гледни. Въпреки кулата Атакуле е една от основните забележителности в столицата. От върха на кулата се виждат хълмовете на Анкара и човек лесно може да допълни своя списък с маршрути. Ние се отправяме към старата част на града, за да опитаме от вкусния, турски локум.
Оказва се, че в 6-милионния град животът е много по-евтин отколкото в мегаполиса Истанбул. И говорейки си за пари се отправяме към някогашната сграда на централната банка, превърната днес в музей за изкуство. Там се срещаме с един от най-значимите съвременниартисти на Турция, чиято запазена марка е червеният цвят. Червенето е страст, бунт, действие, любов – в богатата палитра от чувства, която нося в себе си – мисля, че червеното символизира основните емоции, които ме движат.
Тези творби бяха родени от типичната самота и страх да не загубиш най-близките си по времена пандемията. Животът ни се преобърна. Превърнахме домовете си в работилници. Мисля, че пандемията отключи креативността на много от артистите. Това са моите дневници със записки на моите чувства по време на пандемията.
Една от от последните ни спирки е държавния музей за живопис и скулптура с колекции от последния период на Османската империя до днес. През 1926 г. Мустафа Кемал Ататюркиздава заповед за създаването на това място, в което да работят само турци, а сградата да е проектирана само с турски мотиви. Не само това, което имаме вътре е ценно –самата сграда е ценна и заема много важно място в турската история. Много важни решения за модерна Турция са били взети тук. Когато самият Ататюрк видял сградата казал: Неискам да напускам това място, благодарение на ръцете, които са го украсили.
Преди да напусне Анкара човек трябва да се изкачи до мавзолея на строителя на съвременна Турция, който е посещаван всекидневно от хиляди хора от цял свят. От това място всеки идва и си тръгва с любов, а заради любовта си към една българка, част от сърцето на Ататюрк ще остане завинаги в България.
Comments