ПОНЕДЕЛНИК | 17:30 ч. | НЕАПОЛ
Залезът е още далеч. Туристическите фериботи се нижат един след друг на Неаполитанското пристанище. Средиземноморският бриз разсейва следобедната жега. Италианците пият своя пореден шот с ароматно кафе. Ние бързаме с два куфара и два билета към най-малкия остров в залива на Неапол – Прочида.
Плаваме 40 минути във водите на Тиренско море. Зад блестящите вълни в далечината се виждат повечето от другите острови – Капри, Иския, Нисида.

ПОНЕДЕЛНИК | 18:30 ч. | МАРИНА ГРАНДЕ, ПРОЧИДА
Акустираме на красивото яхтено пристанище Марина Гранде в Прочида. Островът е едва 4 кв. км, а населението му е близо 11 000 души. Търсим отговора на въпроса – защо сред всички богатства на Ботуша именно това място е Италианската столица на културата за 2022-ра година.
Името на Прочида идва от прокума. На италиански Кума или латински Куме бил важен античен град, разположен в района на Кампания. Тъй като островът бил много близо до това място, получил името Прокума, а по-късно то се трансформирало в Прочида.
За първи път малък остров е кандидат да стане столица на Културата на Италия. Тук има много изкуство, финес и красота, но това не е конкурс за красота. Не се избира най-красивият град. Този конкурс е стратегически проект за развитие, който поставя в центъра си културата. Прочида успява да разбере какво точно означава култура и това не е само шоубизнес, забавления, изкуства… Културата е връзка, корен. След изолацията тя е това подаване на ръка между различните народи по света. Тя е свързване.

Несъмнено докато се разхождате наоколо ще усетите това свързване. Ще ви се прииска и да говорите езика, за да научите повече и повече. А може би най-добрият начин човек да опознае едно място е именно чрез сприятеляване с местните. Тук те са известни най-вече с паста, риболов и лимони. Отправяме се към Ла Пергола – ресторантът с най-романтичната лимонена градина.
Ла Пергола е семеен ресторант. Там ни посреща. Той ни разказва, че дядо му, баба му и баща му са били корабни готвачи. В един момент решават да създадат собтсвен ресторант. Започват от много малка градина, а днес се гордеят, че в Прочида няма друго място като това.
Мястото има дълга семейна история. Всички членове на семейството са корабни готвачи. В един момент решават да създадат свой ресторант. Започват с много малка градина, а днес се гордеят, че в Прочида няма друго място като това. Лимоновите дръвчета, които има в градината са отглеждани с години. От тях семейството приготвя лимонова салата и известното в цяла Италия – лимончело. То се приготвя с чист алкохол. Използва се кората на лимона, която се пресова и накисва. Престоява няколко седмици, а след това се прави на сироп. Добавя се захар и вода. Същото може да се направи и с дивия портокал, който има една много мека горчивина.
Сърцето на Прочида определено е във формата на лимон. Не можем да си тръгнем от тук без да опитаме от прословутата лимона салата. Качваме се отново до Тера Мурата, за да ви издадем специалната за нея рецепта:
Лимоновата салата се приготвя от лимони, които в Прочида наричат “хлебни” лимони, защото имат по-дебела бяла вътрешна част. Лимонът се обелва тънко. Отстранява се най- жълтата му част. Бялата, която се нарича албедо се нарязва на кубчета и се поставя в купа. Подправя се с малко зехтин и сол. За да се премахне неговата киселинност, се добавя захар, а след това и лук. Подправя се и с чили. Всичко се смесва. Добавя се още малко зехтин, още от чилито и се украсява с мента. Сервира се с традиционни италиански хлебчета и чаша червено вино. Денят е към своя край. За нас истинското италианско приключение предстои утре.

ВТОРНИК| 10:00 ч. | ПРОЧИДА
Първият урок, който научаваме днес – Прочида има свои собствени правила за движение. Препускаме бясно из тесните, но двупосочни улички. Италианците не се страхуват от малките пространства и така добре познават всяко парченце от своята земя, че докато пътувате с такси може би ще ви настръхнат косите. В Прочида има и безплатен градски транспорт – малки бусчета, в които, обаче е задължително носенето на маска. Пътуването с тях също е приключение.
Островът винаги е бил населяван от много хора. Религията винаги е била много важна част от живота ни тук. В миналото сме имали около 10 църкви, днес функционират около 5.
Сред най-важните за острова празници е Великден. Страстната седмица в Прочида е сред най-интересните традиции в цяла Италия. Обичаите пресъздават последните дни от живота на Христос. Друго важно за историята на Прочида е дворецът Авалос, който до не отдавна е бил превърнат в затвор за италианските мафиоти.
Дворецът се намира в най-високата част на острова и сякаш винаги е наблюдавал общността ни отвисоко.
Със спечелването на проекта “Столица на културата” местните ще имат достатъчно средства, за да успеят да трансформираме едно място за лишаване от свобода в място за свобода, за култура и приобщаване.
Влизането на човек в затвора е трудно и неизбежно променящо преживяване. Сега тук ще правим културни събития, които по друг начин да променят живота на човек – да го обогатяват. И излизайки навън очите ви ще са още по-широко отворени към света и реалността навън.
Как бихте могли да прекарате един тук?
1. Насладете се на храната в някои от ресторантите на Марина Коричела. Пробвайте типичния десет лингуа.
2. Разходете се по улиците – ще откриете много лимонени градини.
3. Послушайте италианска опера на брега.
4. Запознайте се с рибарите.
Тъй като островът е много малък, риболовът е единственият поминък. Днес, обаче са останали само около 50 професионални рибари. Това приключение чакаме и ние цял ден. Моряшкото пристанище ни очаква.
ВТОРНИК | 20:30 ч. | МАРИНА КОРИЧЕЛА, ПРОЧИДА
През нощта островът сякаш е обсипан в злато. Всяка малка къщичка сега блести. Като истински морски вълци ще прекараме една нощ на борда на saccavela – типичната лодка, използвана за риболов на аншоа. Ще ловим риба в близост до Капри. Ако рибарите имат късмет и уловът им е добър, ще отидем и до Поцуоли, където се намара рибния пазар, за да го продадат.
Рибарите подготвят лодката и мрежите. Разполагат със специални лапи, чиято светлина привлича рибата.
Имахме красива луна. Пълнолуние. Това е проблем за рибарите, защото лунната светлина разсейва рибите от тяхната светлина.
Понякога чакането на рибата е с часове, а капитанът е единственият, който не мигва цяла нощ.
Нощта е красива. На борда е топло. След около час нетърпеливо чакане в открито море – рибата започва да се събира. Капитанът дава знак и рибарите пускат мрежата и затварят дъното, за да пренесат улова на лодката-майка.
Мрежата е много тежка – около 3 тона. Издърпването на мрежата трае около час. Колкото и да изглежда романтичен, риболовът всъщност е тежък и суров труд.
СРЯДА | 04:00 ч. | ТИРЕНСКО МОРЕ, БЛИЗО ДО КАПРИ
В 4ч. през нощта рибарите вече са събрали своя улов. Тази нощ беше добра за тях. Сега те разпределят рибата, за да могат да я продадат. Отправяме се към рибния пазар в Поцуоли. Там може да се намери всякаква позволена за улов риба от цяла Италия, както и най-различни морски дарове. Всички се надяват да разпродадат улова си и да спечелят добри пари.
СРЯДА | 06:00 ч. | ТИРЕНСКО МОРЕ, ПОЦУОЛИ
Микеле – един от рибарите, който говори английски разказва, че професията му е изчезваща. Разказва ни легенда, която свързва острова, специално пристанището Коричела и рибарите. Във всяка къща тук има рибар и всяка е оцветена с различен цвят, така когато ние погледнем от брега можем да посочим къде е домът ни.
СРЯДА | 08:00 ч. | МАРИНА КОРИЧЕЛА, ПРОЧИДА
След дългата нощта, и ние като рибарите ще постим за около два часа…
И това не е всичко… С изненада ще откриете, че Прочида е отдавна в радара на световното кино. Тук е сниман филмът “Талантливият мистър Рипли” е с участието на Гуинет Палтроу, Мат Деймън и Джуд Лоу, както и италианската романтика Ил Постино, в която главният герой е кубинският поет Пабло Неруда, който влиза в обувките на пощальон и се влюбва в красиво момче. Е, няма нищо по-хубаво от това да гледате филм, чието действие се развива в Италия…
Comments