Войводово – чешкото село в България. Бях сигурна, че ни очакват емоционални разкази. Потеглихме рано сутринта, но въпреки това в колата се усещаше ведрото настроение на всички. Евгени (фотограф), както винаги си носеше голям термос със зелен чай и бисквити, които не веднъж са спасявали всички от глад на терен. Добри (оператор) пускаше закачки и караше всички да се смеем. Аз, както обикновено пусках музиката в колата – обичайното Indie Folk/Rock, което колегите не обичат особено много, но между хубавите разговори, понякога дори не го и чуват. И Митко (шофьор) – съсредоточен в това да шофира, спокойно приемаше странностите на всички ни.
Пристигайки във Войводово веднага започнах да се вълнувам. Направихме кратка обиколка на селото с колата, за да си харесаме локации за снимки. Добри използва момента, за да снима видео в движение по улиците. Снимаше почти във въздуха – беше се подал през прозореца, целият. Митко, разбира се беше превключил на костенурска скорост.
През 1904 г. в селото има 411 жителите – от тях 215 чехи, 100 словаци, 39 банатски българи католици и 57 православни християни. Войводово е създадено с указ на Фердинанд по молба на чехи, които бягат от тежкия режим на своята родина в онези времена и идват по нашите земи. Избират точно това място, защото било красиво, плодородно и свободно. Вярвали, че могат да създадат своя чешки рай тук. Така и направили. Построили къщите си и в селото започнал да кипи труд. Войводово станало известно като чисто, подредено село с трудолюбиви и артистични жители.
"То беше приказка. Във всяка къща имаше хора. Всичко беше изметено, изчистено. Акации, много акации по тротоарите. Белосани къщите, нагласени,напудрени. Красота. Минаваш от всяка къща се носят гласове, чуваш и деца… Ванилията, канелата – това е неописуемо. Техните сладкиши, изключително са с мак – кифли, бухти, кнедли – всичко това е с мак. Mама поддържаше тази традиция. Сеехме си мак вкъщи, продължавахме да правим тези сладкиши, но вече всичко отпадна…" - Пенка, наследничка на словашки род.
Снимки: Евгений Милов
През 1904 г. в селото има 411 жителите – от тях 215 чехи, 100 словаци, 39 банатски българи католици и 57 православни християни. Войводово е създадено с указ на Фердинанд по молба на чехи, които бягат от тежкия режим на своята родина в онези времена и идват по нашите земи. Избират точно това място, защото било красиво, плодородно и свободно. Вярвали, че могат да създадат своя чешки рай тук. Така и направили. Построили къщите си и в селото започнал да кипи труд. Войводово станало известно като чисто, подредено село с трудолюбиви и артистични жители. През 50-те години, обаче чехите са разселени. С настъпилите промени в България те се страхуват, че ще им вземат земите и всичко, което са създали до момента, затова почти всички напускат страната. Остават само чешкото семейство на Людвиг Йосиф Коприва и словашкото семейство на Пенка. Днес те са последните наследници на някогашните чехи, живели по тези земи.
В селото имало две училища българско и чешко. Във второто идвали учители от Чехия. И днес сградата стои, но празна и изоставена. Има и три църкви – православна, католическа и евангелистка. Някога се уважавали празниците на всички. Селото празнувало заедно всичко. В неделя не се работело. Тогава всички обличали най-хубавите си дрехи, приготвяли традиционни чешки сладки и се събирали пред жп гарата да се повеселят. Точно в 17:45 минавал влакът, който оставал 15 минути на спирката, за да се порадват хората на красивите и нагиздени жени. Тази гара вече я няма, дори жп релсите вече ги няма.
През 50-те години чехите са разселени. С настъпилите промени в България те се страхуват, че ще им вземат земите и всичко, което са създали до момента, затова почти всички напускат страната. Остават само чешкото семейство на Людвиг Йосиф Коприва и словашкото семейство на Пенка. Днес те са последните наследници на някогашните чехи, живели по тези земи.
Разказите на Людвиг и Пенка гледайте в репортажа от село Войводово за рубриката “Изгубени във времето” – “Тази събота и неделя”, bTV. Оператор: Добромир Иванов; Фотограф и втора камера: Евгений Милов; Монтаж: Красимир Георгиев
ГАЛЕРИЯ
Специална галерия със снимки от село Войводово на фотографа Евгений Милов за сайта на bTV – Ladyzone.bg
"Аз съм си чех и се чувствам като чех, говорим си вкъщи на чешки, децата ми знаят чешки, внуците ми знаят чешки. Но Чехия ми е на мен чужда, аз тук съм роден. Чехия е хубава и Словакия е хубава, но България си е по-хубава..." - Людвиг Йосиф Коприва, наследник на чешки род
След интервюто с Людвиг, той ни заведе да видим къщата му. Отличава се голяма градина, в която има 3 вида грозде, няколко дръвчета с плодове и много зеленчуци. Подари ни кошница с праскови и грозде от неговата реколта. Интересното е, че някога чехите в селото произвеждали много вино, обаче не пиели. Още по-изненадващо, че и бира не пиели, но пък били известни с “бялото кафе” – кафе с много мляко.
За селото има издадени няколко книги на чешки език има и чешки сайт.
Comments