top of page
2113110009.jpeg

TV Series

"bTV Tells" | "bTV разказва"

"bTV Tells" is a series of short documentaries by bTV.

The program is broadcast every Sunday from 16:00 to 16:30  from September until December.

 

The authors of the episodes present a palette of original content about cultural phenomena, minorities, rare traditions and customs, powerful human stories and causes; women's rights and gender equality; unknown or little-known places from Bulgaria and the world, and exciting achievements.

The base of half of the stories is connected directly with the five Ps – People, Planet, Prosperity, Peace, and Partnership (European Commission Strategy).

"Бесленските булки"
01:29
"Бесленските булки"
00:24
Портрет на светец
00:37
Белязаните жени на Балканите
00:44

Белязаните жени на Балканите

Татуирането на жени в Босна и Херцеговина е феномен на повече от 1000 години и се корени още във времената, когато Илирийски племена са живеели по Балканите. Традицията придобива особено значение от 1463 г. до 1878 г. Период, в който територията първо на Босна, а после и на Херцеговина попада под властта на Османската империя. В продължение на 4 века неислямското население на Босна и Херцеговина претърпява многобройни политически, демографски, културни, религиозни и етнически промени. На пролет, по-възрастните жени белязвали телата на момичетата между 6 и 16 годишна възраст с кръст. Най-често по ръцете, пръстите, гърдите, а понякога и по челата. Християнският символ предотвратявал отвличания, предпазвал ги от изнасилвания и пазил вярата им. Татуировката на една жена пазила нейната чест, идентичност и вяра. Традицията била силно разпространена в Централна и Западна Босна, а също така и във вътрешността на Далмация - днешна република Хърватия. Отказът от традиционното татуиране започва преди Втората световна война, но до 60-те години на ХХ век хърватките-католички в Босна и Херцеговина продължават да практикуват обичая в името на саможертвите, които са направили близките им в миналото. След разпадането на Югославия, Босна и Херцеговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. В периода от 1992 до 1995 г. в страната се състои най-острия, кръвополитен, междуетнически конфликт в Европейската история. Татуирането в тези години преминава във форма на протест и се запазва и до днес.
Белязаните жени на Балканите
00:20

Белязаните жени на Балканите

Татуирането на жени в Босна и Херцеговина е феномен на повече от 1000 години и се корени още във времената, когато Илирийски племена са живеели по Балканите. Традицията придобива особено значение от 1463 г. до 1878 г. Период, в който територията първо на Босна, а после и на Херцеговина попада под властта на Османската империя. В продължение на 4 века неислямското население на Босна и Херцеговина претърпява многобройни политически, демографски, културни, религиозни и етнически промени. На пролет, по-възрастните жени белязвали телата на момичетата между 6 и 16 годишна възраст с кръст. Най-често по ръцете, пръстите, гърдите, а понякога и по челата. Християнският символ предотвратявал отвличания, предпазвал ги от изнасилвания и пазил вярата им. Татуировката на една жена пазила нейната чест, идентичност и вяра. Традицията била силно разпространена в Централна и Западна Босна, а също така и във вътрешността на Далмация - днешна република Хърватия. Отказът от традиционното татуиране започва преди Втората световна война, но до 60-те години на ХХ век хърватките-католички в Босна и Херцеговина продължават да практикуват обичая в името на саможертвите, които са направили близките им в миналото. След разпадането на Югославия, Босна и Херцеговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. В периода от 1992 до 1995 г. в страната се състои най-острия, кръвополитен, междуетнически конфликт в Европейската история. Татуирането в тези години преминава във форма на протест и се запазва и до днес.
Соларни селища
00:22
bottom of page