TV Series

Шенген е малко гранично село в Люксембург. През него минава река Мозел, в която се намира граничната точка на три държави – Люксембург, Германия и Франция. През 1985 г. там се подписва Шенгенското споразумение. Днес в селото има само две основни улици и 600 жители. Местният поминък е лозарството. Какъв е животът в село Шенген и в пълноправните страни членки на Шенгенското пространство? Какво означава да бъдеш европеец? Авторите търсят отговорите на тези въпроси, през срещите си с местни жители и българи, които живеят и работят там.

Двете части на филма „Другата страна“ разказват за живота на децата в Уганда и образованието, което, в някои случаи e животоспасяващо. Като повечето страни в Африка, Уганда е изправена пред криза в обучението. „Другата страна“ разказва за животa на семействата и децата в две села на 2 часа път от столицата Кампала, както и за един млад българин, който се опитва да промени живота за стотици деца чрез образование. Даниел Делибашев е роден в малко родопско село. Повече от 6 години помага на децата в района да получат равен достъп до образование. През 2021 г. той построява училище и детска градина. Каузата му започва едва с 3 деца. Днес там се обучават общо 274.

Двете части на филма „Другата страна“ разказват за живота на децата в Уганда и образованието, което, в някои случаи e животоспасяващо. Като повечето страни в Африка, Уганда е изправена пред криза в обучението. „Другата страна“ разказва за животa на семействата и децата в две села на 2 часа път от столицата Кампала, както и за един млад българин, който се опитва да промени живота за стотици деца чрез образование. Даниел Делибашев е роден в малко родопско село. Повече от 6 години помага на децата в района да получат равен достъп до образование. През 2021 г. той построява училище и детска градина. Каузата му започва едва с 3 деца. Днес там се обучават общо 274.

Татуирането на жени в Босна и Херцеговина е феномен на повече от 1000 години и се корени още във времената, когато Илирийски племена са живеели по Балканите. Традицията придобива особено значение от 1463 г. до 1878 г. Период, в който територията първо на Босна, а после и на Херцеговина попада под властта на Османската империя. В продължение на 4 века неислямското население на Босна и Херцеговина претърпява многобройни политически, демографски, културни, религиозни и етнически промени. На пролет, по-възрастните жени белязвали телата на момичетата между 6 и 16 годишна възраст с кръст. Най-често по ръцете, пръстите, гърдите, а понякога и по челата. Християнският символ предотвратявал отвличания, предпазвал ги от изнасилвания и пазил вярата им. Татуировката на една жена пазила нейната чест, идентичност и вяра. Традицията била силно разпространена в Централна и Западна Босна, а също така и във вътрешността на Далмация - днешна република Хърватия. Отказът от традиционното татуиране започва преди Втората световна война, но до 60-те години на ХХ век хърватките-католички в Босна и Херцеговина продължават да практикуват обичая в името на саможертвите, които са направили близките им в миналото. След разпадането на Югославия, Босна и Херцеговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. В периода от 1992 до 1995 г. в страната се състои най-острия, кръвополитен, междуетнически конфликт в Европейската история. Татуирането в тези години преминава във форма на протест и се запазва и до днес.

Татуирането на жени в Босна и Херцеговина е феномен на повече от 1000 години и се корени още във времената, когато Илирийски племена са живеели по Балканите. Традицията придобива особено значение от 1463 г. до 1878 г. Период, в който територията първо на Босна, а после и на Херцеговина попада под властта на Османската империя. В продължение на 4 века неислямското население на Босна и Херцеговина претърпява многобройни политически, демографски, културни, религиозни и етнически промени. На пролет, по-възрастните жени белязвали телата на момичетата между 6 и 16 годишна възраст с кръст. Най-често по ръцете, пръстите, гърдите, а понякога и по челата. Християнският символ предотвратявал отвличания, предпазвал ги от изнасилвания и пазил вярата им. Татуировката на една жена пазила нейната чест, идентичност и вяра. Традицията била силно разпространена в Централна и Западна Босна, а също така и във вътрешността на Далмация - днешна република Хърватия. Отказът от традиционното татуиране започва преди Втората световна война, но до 60-те години на ХХ век хърватките-католички в Босна и Херцеговина продължават да практикуват обичая в името на саможертвите, които са направили близките им в миналото. След разпадането на Югославия, Босна и Херцеговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. В периода от 1992 до 1995 г. в страната се състои най-острия, кръвополитен, междуетнически конфликт в Европейската история. Татуирането в тези години преминава във форма на протест и се запазва и до днес.

Авторите на "bTV разказва" Радиана Божикова и Добромир Иванов ни отвеждат на пътуване из непознатите светове на микронациите. Какво представляват микронациите? Как възникват и опасни ли са те? Къде и защо има най-много микронации в света – среща с лидерите на някои от самопровъзгласилите се държави. Как в Република Северна Македония се появи Република Вевчани?

„Живи съкровища“ разказва историята на Женска група „ на високо“ – НЧ „Св. Св. Кирил и Методий“ – 1926 г., която пази уникален за България архаичен звуков феномен, познат като песни „на високо“ или „високо пеене“. Българските села Долен и Сатовча са разположени между две етнографски области – Пиринска и Родопска. Там и до днес се поддържа традицията на многогласното женско пеене известно още като „високо пеене“ . През 2021 г. „високото пеене“ е вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Да победиш съдбата - такава е историята на 28-годишната Вера Асенова. По рождение не вижда с лявото си око, но това не й пречи да се реализира като професионален ски състезател, както и да шофира. Животът й се преобръща след тежък инцидент. Преживява 14 операции и има 112 шева на левия крак. Въпреки това тя не губи вярата си и продължава да бъде успешна. Има няколко образования и въпреки, че многократно е получила откази от работодатели, днес работи във финансова компания.